Винените страсти на един Master of Wine


Консуматорите днес  търсят повече уникалност, а не някой познат френски сорт, засаден в друг регион, каза MW Робин Кик в интервю за EnjoyWine

Robin-Kick-MWРодом от Чикаго, Робин Кик понастоящем живее в Лугано, Швейцария, където работи като независим винен консултант, винен съдия и преподавател. През 2014 г. става Master of  Wine. Най-големите й винени страсти са Бургундия, Бароло, Кот-Роти, немски ризлинг и мадейра. В свободното си време Робин планира следващото си пътуване-приключение, готви и изучава италиански език. А след Балканския винен фестивал и конкурс, в журито на който участваше, тя бе любезна да отговори на въпросите на EnjoyWine.

Как попаднахте в света на виното?

Преподавах английски език на чужденци в САЩ и Франция (TESOL / TEFL) в продължение на 4 години, но не бях истински вдъхновена от работата си. Започнах да мисля какво друго бих могла да правя с повече страст. Фокусирах се върху храните и виното, но след като посетих известно готварско училище във Франция и се опитах да си представя живота си като шеф готвач в кухнята (14 часа на ден, 6 дни в седмицата, работейки в горещо помещение без прозорци, с някой, който ми крещи), реших, че виното е по-добрият избор. В случай че не ми допаднеше, винаги можех да се върна към готвенето и при това да отнеса със себе си някои полезни познания за виното.

Записах се на курс в трейнинг центъра на сдружението на бургундските винопроизводители BIVB (Bureau d’Interprofessionel де Vins де Bourgogne), после във винарското училище в Чикаго (Chicago Wine School) и накрая – през 1998 г.,  записах Université du Vin във френския град Сузи-ла-Рус (Suze-la-Rousse), който се намира в долината на Рона. След като го завърших, започнах работа като винен специалист в аукционна къща Christie’s  в Лос Анджелис, Калифорния, и след това останалото е история.

Master of Wine (MW) е най-престижната титла в света на виното. Как успяхте да я придобиете?

За първи път научих за MW, когато бях в университета в Сузи-ла-Рус. Веднага си помислих, че ще бъде вдъхновяващ подвиг за мен да постигна това признание. Веднъж решила да опитам, започнах да се подготвям. Направих колкото се може повече дегустации преди да се запиша в престижния университет за вино в Лондон – WSET, където преминах третото, а след това и най-високото четвърто ниво на обучение и взех диплома. В Лондон живях в продължение на десет години, като прекарах седем от тях като fine wine buyer, което ми позволи много да пътувам.

Да станеш MW изисква изключително много време, страст, решителност и постоянство. Трябва да организираш живота си изцяло около тази цел. Поне аз така смятам.  При това шансовете да се провалиш в някой аспект не са малки, но трябва да продължаваш да опитваш. Ученето за MW, докато работиш на пълен работен ден, е невероятно предизвикателство. Имах късмета да съм неомъжена и без деца. Не мога да си представя как бих съчетавала трите неща – семейни отговорности, кариера и учене.  Някои успешни мои колеги са се справяли именно с подобна ситуация.

Кои са любимите Ви вина?

Нямам конкретно любимо вино. Любопитен човек съм, искам да опитвам много неща и също така обичам различни вина по различни причини. Но ако трябва да избера определен регион за свой фаворит, това е Бургундия, особено сорта пино ноар. Пино ноарът е чувствително грозде, което наистина може да бъде изваяно от тероара, където расте. Когато е засадено на бургундска почва, от него могат да се произведат красиви, ефирни, сложни и вълнуващи вина, в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг винен регион, посетен от мен.  Може би само Небиоло в Пиемонт, Италия, има някои прилики, все пак.

Склонна съм да харесвам повече класически реколти, които са узрели достатъчно. Те позволяват на тероара да изрази целия си потенциал. В Бургундия например вината от 2005 и 2010 г. са прекрасни, защото са изваяни, свежи и чисти, но с невероятна дълбочина. Вината от реколта 2009 пък имат много плодове и въпреки че много от тях са вкусни, за мен са твърде открити. Аз предпочитам да има малко мистерия.

Когато посещава винарни, за да оцени качеството на произвежданите вина, може ли един MW да остане обективен, след запознанството си с винопроизводителя и неговия бизнес? Дали най-безпристрастната оценка не се получава, когато виното е тествано чрез сляпа дегустация сред много други?

За всеки човек е трудно да бъде 100% обективен в оценките си. Ние се влияем от гледки, звуци, миризми и енергии. Въпреки това, един професионален дегустатор обикновено има способността да блокира външните влияния, за да направи всичко възможно да бъде колкото се може по-точен. Срещала съм винопроизводители, които от пръв поглед ми ставаха много симпатични, само за да разберете по-късно, че не мога да оценя високо техните вина, след като ги опитам. Това е една от най-трудните ситуации, да ми се иска да повярвам, но просто да не мога. Обратното също може да се случи. Човек никога не знае.

Що се отнася до дегустация на сляпо, всичко зависи от това каква е целта. Ако тя е да се оцени едно вино цялостно сред други равни в някакъв смисъл нему вина и това да стане в даден момент и ден, сляпата дегустация може да бъде най-добрият вариант, както е при винените конкурси.  Въпреки това, аз по-скоро не обичам да тествам на сляпо, защото имам определени очаквания от даден производител или вино. Ако знам какво дегустирам, бих могла да го сравня с предишни реколти и да установя дали отговаря на очакванията ми, дали е по-добро от предишното. Това е особено важна информация за региони като Бургундия или Бордо, чиито вина се купуват всяка година след дегустациите за En Primeur (предварително закупуване на виното, докато то още не е бутилирано; нещо като фючърси на борсата, б.а.). Затова при тези тестове са ясни производителите и марките на вината. Целта в този случай не е да видим кой е най-добрият Chambertin или Pauillac, а да се разбере какво е виното от определен тероар и винопроизводител, но от различна реколта.

Какви са впечатленията Ви от българските вина? Опитвали ли сте някой от местните български сортове и какво мислите за техния потенциал?

Всъщност не знам много за българското вино, тъй като това е само моето второ пътуване до България. Опитах  доста вина, произведени от местни сортове по време на първото си пребиваване в страната и установих, че някои от тях са много впечатляващи. Бих искала да видя повече от тях на експортните пазари извън Балканите. Като цяло любителите на вино търсят повече уникалност в днешно време, а не някой познат френски сорт, засаден в друг регион. Бях свидетел как в продължение на няколко години отглеждането на местни сортове преживя вълнуващ възход, особено в страни като Гърция и България. Това е чудесен начин за винопроизводителите да се върнат към корените си и да се възползват от уникалния шанс, който им дават това.

С голямо желание бих участвала в майсторски клас по български сортове, за да науча повече за това какви са техните характеристики. В момента се затруднявам да си спомня дори имената им, да не говорим за това какъв е техният вкус. Това е един от най-трудните моменти, свързани с местните сортове. Те имат непознати имена и за да ги разбереш, трябва допълнителна информация.

Като съдия в Балканския винен фестивал, смятате ли, че наградата от един конкурс влияе върху решението на консуматора, когато избира вино в магазина?

Всяка конкуренция има своя собствена система и йерархия, така че е трудно да се правят обобщения. Но медалите обикновено показват на какво ниво е качеството на виното, което откриваме в бутилката.

Колко важно е виното за Вас, лично и професионално?

Виното е неразделна част от живота ми и би ми било трудно да си представя какво бих правила без него. То е винаги с мен, особено когато отбелязвам специални моменти, например, когато празнувах придобиването на титлата  Master of Wine. Всъщност съм доста придирчив консуматор и се опитвам да избирам вина с душа, защото на определено ниво чувствам как общуването ми с тях става по-дълбоко. Това е едно прекрасно изживяване.

Професионално виното е отворило пред мен много важни врати и ме е срещнало с изключително вдъхновяващи и страстни хора, които са станали мои приятели, наставници и музи. То също така ми даде възможност да пътувам и ми послужи като катализатор в опознаването на други страни и култури.


Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *