Безплатна доставка над 60 лв.

Винен тур “Магията на Северозапада”

Featured Image

За тура:

Наричат я „северозападнала”, забравена от властимащите земя, най-слабо развитият район в Европа по отношение на индустрия, инвестиции и други подобни. А ние видяхме едно райско кътче, природа, от която ти спира дъха, земни форми сякаш от друг свят и вина с необичаен характер.

Всъщност това е магично място, с особени хора, същински оживели радичкови герои. Само тук можеш да видиш гара насред полето, релси, погребани в склад, и камбаната на селската църква, която се издига над водите на язовир. И още – причудливите форми на Белоградчишките скали, потайностите на Магурата и Леденика, чудотворната икона на Богородица с Младенеца в Лопушанския манастир (открита след пророчески сън), цветните мозайки на чипровските килими…

Избрахме да посетим това кътче на България и по още една причина. Тук почвите и климатът – с влиянието на Дунав, планините и откритите ветровити полета от изток, създават може би най-интересните от винарска гледна точка микрорайони.

Wine Icon Изба Боровица

Локация: с. Боровица, Видин

Първата ни спирка е изба „Боровица”, сгушена сред белоградчишките скали в близост до едноименното село.

Похвалите и поздравленията са към мен, критиките към него, шегува се енологът Адриана Сребринова, която заедно с колегата си Огнян Цветанов ни развеждат из избата. Тръгваме към новата постройка, простираща се успоредно на старата сграда, в която навремето се е правело виното. Там са се побирали 1 млн. литра, в големи линове от 30 и 50 тона. Всъщност само половината от съдържанието им е било вино, другата част отивала за изварянане на ракия. Цели 28 общини е задоволявала Боривица с вино и ракия по времето на социализма. От това изобилие е останало само огромното хале, като паметник на една друго време. Днес концепцията е различна – да се правят минимални количества вина, но със силно изявен характер, отразяващ спецификата на местния тероар.

„Целта ни е да съхраним до последната капка поведението на гроздето и виното, защото районът е невероятен”, казват нашите домакини и ни въвеждат в новата сграда, където отлежават вината. Докато слушаме захласнато разказа им, отпиваме от първото вино. То се нарича „Кюве Бела Рада” и е направено от 85% Ркацители и 15% Алиготе. Адриана обяснява, че някъде през 1955-1958 година лозята в региона започнали да боледуват. Проблемът бил решен с помощта на френски консултант, който направил подобрения на сорта. Затова днес гроздето от ркацители тук е малко по-различно от клоновата и сортовата структура на България. А виното от него е свежо и много приятно.

„Въпреки че е нежно и елегантно, виното ни се прави ръчно, не използваме помпи, само шапката потапяме и след това по гравитационен път пълним бъчвата”, продължава обясненията си Адриана. „Такова разнообразие от почви само на 50 км в диаметър никъде другаде няма. Край Белоградчик почвите са червени, с много железни окиси, минерали и микроелементи. Почвената покривка е започнала да се образува преди 240 млн. години от изветрянето на скалите. В зависимост от това дали тя е по-камениста, глинеста или песъчлива, с консултантска помощ засадихме лозето в Боровица. Отделно имаме друго лозе на 5 км от Градец, върху наносна почва, бившо море, затова там има много миди. Последното ни лозе е до река Дунав, където отглеждаме гъмза, каберне и мерло. Почвите там са коренно различни, на тях растат 50 – 60-годишни лози. Така имаме възможност да направим богата палитра от вина, а при смесването им да постигнем гениални произведения”.

България не познава района, казва Адриана и си спомня как самата тя дълго се съпротивлявала да дойда тук. „Работейки в Перущица, Асеновград, Карлово, си мислех, че ние сме постигнали всичко, което може да се иска, а не е така. Ако знаех, бих дошла много по-рано. Вината, които правех тогава изглеждаха богати, обагрени, плътни, но стояха трътлести, тежкоподвижни и плоски. За Южна България е характерно, че когато тръгне да узрява гроздето, тоест когато се натрупат необходимите захари, киселините падат поради високите температури през нощта. А тук също е топло, гроздето натрупва нужните му 4000 градуса през лятото, защото слънцето грее еднакво в България. Но лозата почива нощно време, когато става по-хладно. Тази амплитуда допринася да се съхранят киселините на гроздето. Те формират по естествен път киселините на виното, които пък са гръбнакът на едно вино. Голямата мечта на всеки като нас е природата да ти поднесе суовината, а ти да гледаш само да не я развалиш”, обяснява Адриана.

Сложното наименование на следващото вино – „The Guardians MRV Стражите”, не ни попречи да го харесаме. Разбираме, че съкращението MRV е дошло от работното име на виното, взето от трите сорта грозде от което е направено, а именно френските сортове, така популярни от долината на Рона – Марсан, Русан и Вионие.

„Открихме случайно бялото вино, защото хората, с които работим, обикновено задържаха бялото грозде за себе си”, разказва Огнян. Жена от която купували грозде, се разболяла и им казала сами да си наберат. Заделили бялото за нея в подходящ съд. Забелязали обаче как след време работниците всеки обяд притичвали да си налеят. Проверили за какво става дума и открили невероятно вино.Така на следващата година започнали да купуват и от бялото грозде.

„Марсан и русан обикновено се съчетават, но не и с вьоние, но нашият консултант – французин, настоя да опитаме и излезе страхотна комбинация”, казва Адриана. Тя обяснява, че MRV задължително минава през нови дъбови бъчви и почива в стари.

„Ако погледнем на виното като на човек, който се ражда, прави първи стъпки и т.н., то изисква време той да бъде обучен, да съзрее и накрая да помъдрее. При виното този процес става в бъчвите, ако го балсамираме в неръждаемия съд и му запазим 100% първичните аромати, които носи гроздето, това не е лошо, но би ни ограничило да се разпрострем и да мислим за виното в развитие. Преминало през дъба, през който влиза малко кислород, докосвайки се до кислорода, то се разива и достигат своя пик. Бутилираме го, почива си и отделя това, което е изконсумирало, веществата се наслагват отново, получава се т. нар. бутилков тон или живот, който дава пълнота на виното”.

Докато опитваме от чистото сортово вино Пино ноар на „Боровица”, поетичното описание на Адриана продължава: „Минавайки през бъчвата, плодовите нотки във виното стоят, но вече са подпрени, съвършени, защото са облечени от взаимодействието на виното и дървото. Както казват французите, мариажът (купаж от две вино) е събиране – заедно са, но всеки си има физиономия, те са като едно, но са две. Както при хората, ако не си подхождат, се разделят”.

А ние най-трудно се разделихме със следващото невероятно вино Sensum (мерло и каберне совиньон), макар и само временно, защото най-много бутилки от него подрънкваха в багажниците на тръгване. Научаваме, че то е избирано три пъти за вино номер едно на България. Направено е от много стари лози, отглеждани на хълмист терен на брега на р.Дунав. Обработено е с минимална технологична намеса и бутилирано след минимум 18-месечно отлежаване в бъчви от български и американски дъб, които не са непременно нови.

Изненадата на дегустацията беше в оранжево – розето на Боровица, което според винените критици засега е единственият представител на категорията оранжево вино в България. И тази история е много интересна. „През 2007 г., когато едно от вината ни се получи такова особено, го сложихме в бъчва номер едно и я надписахме „фанта портокал”. На третата година се появиха две семейство, дамите поискаха нещо по-така и чудейки се какво, им сипахме от „фантата” директно от бъчвата. След седмица – същия случай. И всички искаха да си купят”, спомня си Огнян. А като започнали да му търсят пазар, само като чул, че виното е оранжево, собственик на ресторант в Ню Йорк изкупил цялото количество. Едва три години по-късно след този случай в България се заговорило за orange wine.

На тръгване Огнян ни показа и модерната бутилираща машина, благодарение на която в бутилката не остава кислород. Това позволява да се избегнат консервиращите агенти и да се поддържат много ниски нива на сулфити.

Wine Icon Винарна Магурата

Локация: с. Рабиша, Видин

Замаяни от хубавото вино и интересните разкази на нашите домакини, се отправихме към следващата цел – винарна „Магурата”.

Избата е създадена през 1967 година. Намерили се хора, които да оценят специалните условията за винопроизводство в района около Рабишката могила, червените пясъчните скали на Белоградчик и магията на пещерата „Магура“. Почвите и климатът тук се доближават много до тези на френската област Шампан и затова започнали да произвеждат пенливи вина.

По времето на социализма капацитетът на винарната е два милиона литра, казва Огнян, който и тук е наш гид. Избата е свързана с туристическата пещера с 200 м тунел, пробит в скалата. Дълго време е била част от пещерата, но невъзвратимите „фири”, които са се получавали при туристическите обиколки,сложили край на това и сега е разделена с бетонна стена като самостоятелна част. Настоящият собственик Антоан Николов започва да инвестира преди седем години. Задачата е трудоемка – става дума за обновяване на доста голям сграден фонд и сериозни съоръжения. И сега халетата впечатляват с грандоманските си размери, а някои от тях си стоят празни. Иначе винарската изба е модерна, с лъскави машини за производство, винификатори и огромни 3 и 5-тонни бъчви.

Естественото пенливо вино и гъмзата са топ вината на избата, но се правят и други серии вина – бяло, червено и розе. Винарната има 200 дка в Южна България, където отглежда каберне фран, мерло и пти верде. А в района на с. Раяновци и с. Рабиша притежава собствени масиви с пино гри, врачански мискет, шардоне, ризлинг и гъмза.

Докато слушаме обясненията на Огнян, се озоваваме в „Прилепната галерия“, където пенливото вино отлежава повече от две години при постоянна температура от 12 градуса, в пълна тъмнина и при подходяща влажност. Виждаме наредените бутилки, които си почиват на спокойствие в очакване да започнат процесите „remuage“(ремуаж) и „dégorgeage“(дегоржаж), при които бутилката се завърта, за да се отстранят утайките, а след това й се слага коркова тапа.

Wine Icon Чипровци и хотел Кипровец

Локация: гр. Чипровци, Монтана

След поредната дегустация на пет от най-добрите вина на избата, вече порядъчно уморени, тръгваме към Чипровци – някогашното оживено рударско селище, интересна дестинация за любителите на историята. През XIV век тук се заселват саксонски рудари, наричани „латини”. Покрай тях позициите на католицизма в града непрекъснато се засилват, за което допринася и усилената дейност на францисканските монаси. За дълъг период Чипровци е седалище на Българската католическа кустодия, която включва селища и от днешните земи на Унгария и Румъния. Днес от католическото минало
на града са останали следите от катедралата „Успение Богородично”. Затова пък наблизо се намира манастирът „Св. Йоан Рилски” – един от най-старите в България. Това е място, заредено с енергия, може би защото в обителта се съхранява костницата на избитите по време на Чипровското възстание жертви на османския поробител.

Настаняваме се в хотел „Кипровец”, а вечерта виното продължава да се лее, този път от сорта гъмза на изба „Новоселска гъмза”. Тя още не е готова да посреща посетители, но пък виното й е вдъхновяващо.

Wine Icon Изба Лопушна

Локация: с. Георги Дамяново, Монтана

След като на сутринта похапваме домашно приготвени мекички, се отправяме към винарска изба „Лопушна”, разположена сред красивата природа на китното селце Георги Дамяново.

Избата наследява създадената през 1936 г. винарна в селото, функционирала до 1991 г., а после – през 2005 г., върната към живот и модернизирана, разказва главният технолог Пламен Тодоров. Традиционните технологиите са запазени, но изцяло е обновен сградният фонд и оборудването. От старата изба остават единствено тунелът и едно от подземните помещения, където днес отлежават вина. Всичко останало е съборено, построено наново и оборудвано със съвременни машини и технологии. Старото избено помещение пък е превърнато в дегустационна зала в самобитен стил.

Гордост на избата е изграденият през 1963 г. от миньори от Чипровци тунел в съществуващата скала на територията на избата,в който се съхранявали около 100 т вино, а сега тук старее 24 т вино. Общо в избата има към 420 т.

Дегустираме вина от 2013 г., винарната е обявила неблагоприятната 2014 за нулева, отбелязва Пламен. „Имахме грозде, но го продадохме. Притежаваме 400 дка тук, както и лозя в с. Безденица след Монтана. Отглеждаме Совиньон Блан, Шардоне, Пино Ноар, Каберне Совиньон и Каберне Фран”, казва той. А после съвсем подробно ни обяснява технологията на производство на всяко от вината, което дегустираме. Истински бисери за ценовия сегмен, в който са позиционирани.

Заключение:

Всяко хубаво нещо си има своя край. И нашият винен тур из красивият Северозапад също. Но преди това пътят ни отведе до Лопушанския манастир, където се поклонихме на чудотворната икона света Богородица с Младенеца, намерена след пророчески сън на жена от София миналата година, увита в старинен месал, прояден от молци и мухъл, но самата тя запазена и напълно непокътната.

Тръгваме си заредени с емоции, повярвали в туристическия и винен потенциал на региона, убедени, че „северозападналата” в представите на някои България, всъщност е едно северозапазено райско кътче.

X