За виното като бизнес и философия


Опитваме се да наложим усещането за златен стандарт като при розовото масло, казва организаторът на “Розе експо” Анна Дундакова

Семейство Дундакови

Семейство Дундакови

Зад организацията на „Розе експо“ в Казанлък, което тази година отбеляза своето шесто издание, стои  семейната фирма „Абсолют“ на Анна и Мирослав Дундакови. Управител на дружеството е съпругът, а Анна е консултант и негов представител, с редица публикации, майсторски класове и участия в различни прояви в страната. Тя е и носител на приза „Винолюбител на годината“ от конкурса „Сомелиер на годината 2014“. Разговаряме с нея за виното като бизнес, философия и емоция.

Как избрахте виното за обект на своя бизнес?

По произход съм много далеч от виното, дядо ми е типичният градски човек, майка ми е лекар, баща ми архитект. Като дете страдах, че връстниците ми през лятото отиваха на село, а аз оставах в прашния град. Вкъщи домашно вино не се правеше и не присъстваше на масата.  И образованието ми на ландшафтен архитект не се вписваше в задачата.  Сходно е положението и при съпруга ми. В неговия род има скулптори, архитекти, учители, в техните среди се пиеше водка и уиски, но не и вино.

В един момент обаче останахме на пътя като препитание. Току-що започнала работа, ме съкратиха, а Мирослав записа агрономически факултет, специалност „Лозарство и винарство“.  Докато му пишех пищов за един от изпитите, за пръв път прочетох за виното, а изразът „сламенорус цвят“ направо ме грабна. Съзрях енигма в звученето на това определение и тя ме накара да продължа да чета. Беше 1990 година.

Съпругът ми е от фамилия на музиканти и притежаваше пиано “Август Фьорстер”. Продадохме пианото, жугилата на баща му и ладата на майка ми. Това бяха най-скъпите ни вещи. На мястото на гаража, който вече не ни трябваше, открихме магазин – сглобяем метален павилион на площ 12 квадратни метра. Останаха ни пари да купим точно 100 бутилки вино. Когато морете ти е до колене, можеш да започнеш от гола поляна, такова беше времето.

Каква е картината 26 години по-късно?магазин_Абсолют

И двамата сме дванадесет часа на „ фронтовата линия“ всеки ден. Имаме магазин с над 3000 вида артикули – вино, уиски, ром, всевъзможни други алкохолни напитки и диджестиви. Предлагаме и богат набор от лули, пури и тютюневи изделия, аксесоари, пособия и сувенири, както и кафе, чай, сладки изкушения и сервизи. Съпругът ми е един от най-добрите капацитети по уискито, наградиха го миналата година  за „цялостно творчество“. Предлагаме вина на производители от цялата страна, както големи, така и бутикови изби. Този голям асортимент се поддържа много трудно, особено като се добавят и 300-400 вида уиски.

Как се развива българският пазар на вино според Вас?

Бих казала, че в момента българското вино е на едно от най-високите технологични нива. Тази година обаче продажбите на бутилирано вино сериозно намаляха. Реколтата от грозде беше много добра и това стимулира домашното производство, дори в нашия регион, който не е винарски. Правят си вино и си го пият хората, не че става за пиене, но с лимонада се понася. В това отношение държавата е големият отсъстващ. Няма контрол, ракия например се вари дори с костилките – истинска отрова, която се предлага по пътища и в курорти. Българите в последно време купуват вино само за подарък, за рушвет (от по-скъпите), или когато им писне от боклуци. Пазарува се основно уиски и водка, питиета, които не могат да се направят в домашния казан. Често чувам оправдания от потребители, че не знаят какво вино да изберат. В същото време плуваме в море от информация, държим в ръцете си средство (телефон), с което можем да документираме дегустационния си опит, да снимаме виното, което ни е харесало, и да го проучим допълнително, или просто да потърсим инфо в интернет. Днес сякаш едновременно съществуват два свята – на свръхкомпетентните по темата и на незапознатите. България е страна на контрасти.

Как стигнахте до идеята да организирате фестивал на розето?

Розе експоЦелта ни бе да свържем потребителите с производителите, защото виното не е анонимен продукт и неговите автори най-добре могат да обяснят  философията му. Така шансът двете страни да намерят най-прекия път един към друг е по-голям. Избрах розето не защото си падах по розетата, а защото усетих, че е продукт, който ще тръгне напред.

Освен това празникът на розата в Казанлък, който има 113-годишна история, започна да се отдалечава от фокуса си с организирането на конкурси за красота и подобни, нетипични от гледна точка на традицията прояви.  За нашите предци  това е бил земеделски празник, на земята, на човешкия труд. Не трябва да забравяме това. Според нас виното олицетворява този замисъл.

Организирате и конкурса “Златен киликс“, който съпътства фестивала. Регистрирате ли промяна в търсенето, след като обявите печелившите вина?

Златен киликсРозето стана устойчив продукт, розовите вина свършват първи, клиентите едва изчакват новите реколти. Розето според мен беше първият тип вино на нашия пазар, което последва интереса на купувача и даже го задмина и започна да го обучава. Върви с всичко. Ако го позиционираш правилно, успехът ти е гарантиран.

Необходимо е да има конкурс, за да има стремление, желание да си по-добър. После по значение идват вертикалните оценки. Наградите ориентират потребителите, но е факт, че не продаваме най-добре наградените вина. Все пак оценките са следствие на една моментна снимка. Така, както няма добри и лоши деца, няма и лоши вина, а само технологично сбъркани.

Освен това конкурсът позиционира винопроизводителите. Това усещане за златен стандарт като при розовото ни масло искаме да наложим. Да имаш еталон, който да гониш.

Кое е любимо Ви вино?

Аз съм търговец и ще отговоря – продаденото вино. Обичам всякакво вино. Не харесвам тежкото червено, предпочитам совиньоните и много ми допада новата тенденция към по-билкови, с повече подправка, по-ароматни вина. Зодията ми е „Близнак“ и нещата ми омръзват бързо, а безкрайното любопитство ме провокира да експериментирам. А във виното има много философия. В живота трябва да забелязваш красивото, да търсиш специалния момент.

Има ли шанс българското вино да се наложи като бранд в глобален план?

Убедена съм, че когато говорим за български бранд, трябва да сме наясно, че има въпроси, на които не сме дали отговор. На каква идентификация ще се базира той, дали тя ще е сортова, например. Не ми допада, че избите се втурнаха да правят всичко „от“ – „до“, вместо да потърсят своята уникалност и да работят върху нея.

Коя възрастова група купува най-често розе?

Младите, при които се наложи като мода, но и възрастни хора със здравословни проблеми го предпочитат. Този тип вино носи вкусовите характеристики на червеното, но може да се консумира с по-малък риск. Освен това върви с много повече храни.

Планирате ли да продавате вина онлайн?

Засега нямаме капацитет да организираме подобен процес. Освен че работя и по професията си като проектант, в магазина от 10 години не ползваме продавачи. Ние продаваме, изслушваме и даваме съвети, защото вярваме, че личният контакт е изключително важен. Така се създава зона на доверие, която трябва да се пази, особено когато живееш в малка общност. Най-важното за доброто вино е то да е споделено. С добри хора, с добри мисли и с добра храна.


Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *