Приключението да правиш вино в Нова Зеландия 1


За впечатленията си от своята първа кампания в една от най-младите винарски страни разказва Веселин Рашев от изба „Марвин“

 

IMG_5717

Макар да произвежда вино само от няколко десетилетия, Нова Зеландия покори световните пазари с великолепния си совиньон блан и ги вдъхнови със сочните си плодови пино ноари. Кои са причините за този зашеметяващ успех? Как една от най-младите в света на виното страни успя да превърне определен сорт в своя визитна картичка?  Група студенти от Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив потърсиха отговор на този въпрос на място – в област Марлборо, която благодарение на своя совиньон блан само за 30 години се превърна в една от най-вълнуващите винени области на земята. Ето какво ни разказа Веселин Рашев.

67124_105964776468484_1110121337809422920_nВеско и виното

До виното Веско стига по странични пътища.  Завършил е икономика на строителството в  Икономическия университет във Варна и цели шест години работи в тази сфера. По това време животът го среща с хора, които го заразяват с любовта си към виното. Винената искра пламва и той започва да чете и да опитва различни вина. Но като всяка страст и тази е неутолима. Записва магистратура по технология на виното в Университета по хранителни технологии, но иска да разбере как се случват нещата и на практика. Така започва работа в изба „Марвин“, а първата му кампания е през трудната 2014 г.

Защо Нова Зеландия

Идеята да изкарат кампания извън страната е на дамата в тяхната група – Натали (която също ни разказа за впечатленията си и ще ги пуснем в отделен материал). Всички са въодушевени от предложението. Не искат да изпуснат кампанията в България и това автоматично ги насочва към Южното полукълбо, а изборът на екзотичната Нова Зеландия с нейната интригуваща винена история не закъснява. Област Марлборо пък е достатъчно известна. Именно тук започва световният успех на новозеландския совиньон блан през 1970 г., когато са засадени първите лозя.

Организацията (полезно инфо, ако ви се пътува)

Винените кампании в Нова Зеландия са през март. Ако искате да изкарате някоя, трябва да започнене да търсите работа още през лятото на предишната година. Българската група се включва доста по-късно и повечето изби са си наели вече пероснал. За да се работи в сектора на винопроизводството в Нова Зеландия е нужна работна виза, а ограничението за възраст е до 35 години (в Австралия са още по-категорични – до 30 години).  Най-близкото посолство, което издава визи, е в Лондон. Престоят като времетраене се определя от договора, който в случая е за шест седмици, визите са съобразени с този срок. Пътят до Нова Зеландия продължава 50 часа.

Whitehaven

Така се казва избата, в която работи Веско. За кампанията тук са дошли хора от различни страни – американци, италианци, французи, словенец, дори непалец. Някои от тях за пръв път имат контакт с виното, други са решили да видят Нова Зеландия, но и да поработят, докато са там, трети пък са професионалисти, които събират нови впечатления.

Избата е създадена през 1994 г. в сърцето на област Марлборо. Whitehaven е реализираната мечта на семейство Уайт и днес продължава да се развива като семеен бизнес. Капацитетът на винарната е 8 хил. тона. Работи се със сериозни обеми. Ферментаторите са по 40, 60 и 90 тона, а най-големият е 200 тона.

Винарната е една от първите новозеландски изби, която стъпва на пазара в САЩ и днес продължава да изнася голяма част от продукцията си там. По време на кампанията, в която участва Веско, 95% от произведеното вино е совиньон блан, следвано от пино ноар, шардоне и по-малко пино гри, гевюрцтраминер и ризлинг.

Произведственият процес в Whitehaven е строго систематизиран, операциите се планират предварително, знае се всяко грозде в кой съд ще влезе. Работата се контролира със софтуер, който проследява всяка стъпка – от първия момент на приемането на гроздето до готовото вино. Информацията се въвежда в програмата от технолозите, като така се осигурява пълна проследяемост и се генерира база данни, които са много полезни при следваща кампания.

Интересна практика в Нова Зеландия, предизвикана от огромния мащаб на производство, е част от използваното оборудване за обработка на вината да се предоставя като услуга от външни фирми. Това се отнася и за бутилирането. Избите нямат собствени бутилиращи линии, а наемат такива от еднинствената фирма в града, която дава под наем.

Лозята

IMG_5607В Нова Зеландия някои големи компании имат собствени лозя, но повечето работят на друг принцип. Сключват договори със собственици на лозови масиви, което освен грозде им гарантира и правото да контролират лозето през цялото време на неговия растеж.

Качеството на гроздето всяка година е много високо. Дори да има стресови ситуации, успяват да ги тушират. За защита срещу градушки и птици например разпъват върху лозята гигантски мрежи. Изкупната цена на совиньон блана е по 1 – 2 новозеландски долара за килограм, а на пино ноара – от 3 до 4 долара.

Различният совиньон блан

Нова Зеландия има уникален тероар, а климатът е сериозна част от него, с ярките си слънчеви дни и хладните нощи (над 20 градуса разлика), които запазват естествено високата киселинност на гроздето. Океанското влияние и песъкливите почви на по-хладния Южен остров допълват комбинацията от фактори,  които правят совиньон блана уникален.

В производството на новозеландския совиньон блан почти не се налага намеса на технолози, достатъчна е най-елементарна технология – мачкаш гроздето, взимаш сока, избистряш, ферментира – типично тероарно вино, обяснява Веско. Индивидуалните характеристики на виното идват от самото лозе. Много от избите правят масова и лимитирана серия, като втората е от единично лозе (single vineyard), което единствено дава този различен резултат.

Световният успех на сорта идва от изключително интензивния му аромат и свежест, запазената киселинност, от комбинацията от маракуя, личи, бъз и трева. Виното се отличава с голяма индивидуалност. А като имаш такова вино, маркетингът е по-лесен. Виното просто е много хубаво, казва Веско.

Когато се каже новозелански совиньон блан, ценителите на виното знаят, че става дума за винаги сухо вино, което не е лежало в дъб и от иноксовите съдове е отишло директно в бутилката.  Но това не пречи на новозеландските технолози да експериментират. Резултатът от контакта на сорта с дъба, който постигат, е добър според Веско, но като се използват бъчви от второ, трето, четвърто зареждане, при които влиянието му не е толкова интензивно.

През последните години още един сорт върви по стъпките на совиньон блана. Пино ноарът на Нова Зеландия също дава заявки да утвърди позиции на световната винена карта и според българския технолог има голям потенциал. Дори пино ноарите на Марлборо, където е по-хладно и не е много подходящо за развитието на този сорт, са върховни, макар и по-леки и по-нискоалкохолни, смята Веско.

Винен туризъм

IMG_5639В района на Марлборо има около 40-50 изби. Веско и приятелите му Баръш Муса, Натали Георгиева и Георги Ванков успяват да посетят около десет, но опитват вината на повечето изби, като си ги купуват. Цените им са горе-долу на едно ниво, като всяка изба има серия от по-висок клас, обяснява Веско. Един добър совиньон блан е около 15 новозеландски долара (един NZD е равен на 0.73 USD), а пино ноарът е по-скъп, цената на хубавия започва от 30 долара.

Южният остров е прекрасен за винен туризъм, смята българският технолог. Всяка негова част си струва да бъде посетена. Област Сентрал Отаго в южната част е царството на пино ноара, където 75% от лозята са засадени с този сорт. Именно необичайно сочните, пищни и интензивно плодови пино ноари на тази област представят най-успешно червените вина на Нова Зеландия на световните пазари. На топлия Северен остров пък се намира областта Хоукис бей (Hawke‚s Bay), известна най-вече със своите ароматни пикантни вина, базирани на сортовете каберне совиньон, мерло и сира. Благодарение на отличните си вина, регионът получава известност като основен производител на новозеландските премиум вина. А в Марлборо един месец не стига да се обиколят лозята и избите, но съветът на Веско е, ако се озовете там, да не изпускате нито една от тях.

Интересното е, че дегустациите в областта често не се правят в самите изби, а в града, където има струпване на дегустационни зали и можеш да ги изредиш една по една. Цената на една дегустация е между 5 и 15 долара. Българската група попада и на безплатни  дегустации, например във „Вила Мария“,  където опитват от най-високия клас вина на популярната изба. Според Веско, въпреки високия стандарт на живот в страната, един винен тур в Нова Зеландия не би излязал чак толкова скъпо, ако не беше пътят.

Да запалиш новозеландци по новозеландско вино

Новозеландците не пият много вино, по-разпространени са бирариите, казва Веско. Според него климатът е идеален за пиене на всякакво вино и той си обяснява ниската консумация с липсата на традиции, тъй като в страната се прави вино едва от 40-50 години.

Веско и Баръш живеели на квартира у семейство новозеландци, които останали силно изненадани от навика на българите да опитват всяка вечер различно вино. Семейството си позволявало не повече от 50 мл алкохол и то само в петък. Причината по думите на домакините е, че като нация са имали проблем с наднорменото тегло и на държавно ниво са се провеждали активни кампании, под ударите на които е попадал и алкохолът като силно калоричен. Когато обаче квартирантите предлагали на хазяите да опитат от виното, те се изненадвали колко е хубаво. „Беше доста забавно да отвориш очите на новозеландци за новозеландското вино“, смее се Веско.

yealand„Обучението“ продължава и по време на тура, който българите правят заедно със своите домакини. Семейството е силно впечатлено от избата Peter Yealands. Твърди се, че тя притежава най-големият собствен лозов масив на едно място в цялото Южно полукълбо. Става дума за 10 хил. декара лозя.

„Имаше толкова много редове, че накъдето и да погледнеш, виждаш море от лозя. И сред тях навсякъде звучи класическа музика. Минаваш покрай езерца, овце пасат кротко, кокошки подтичват, натурално отвсякъде. Из лозята е затревено, не са изчистени с препарати. За да не се загубим из комплекса, ни дадоха предварително карта. Имаше дори киносалон, където ни прожектираха филм за винарната, а вината, които опитахме, бяха толкова невероятни, че хазяите ни възклицаваха на всяка глътка“, разказва Веско.

Дали той ще приложи нещо от видяното в работата си? Отговаря, че вече го прави. Особено полезно за един технолог според него е да се запознае с организацията на работа в по-голяма изба, как се приема и обработва толкова много грозде за кратко време. Интересни са и различните подходи на технолозите. Те приели българите сърдечно и с готовност да отговарят на всякакви въпроси. Не само знаели къде е България, но и какво е ракия, баница и мусака. Донякъде, защото един от технолозите е българка, която вече 15 години работи в Whitehaven, доказвайки, че България подготвя отлични кадри за винения бизнес.

Веско Рашев ще запомни новозеландската кампания колкото с придобития опит, толкова и с красотата на тази екзотична страна и интересните хора, които среща на работното си място.  Дали ще повтори, времето ще покаже. „Мястото ми се пази, когато и да се обадя“, казва българският технолог и проучва други възможни дестинации. Светът е голям и хубаво вино дебне отвсякъде!

IMG_6075

Б.А. Докато слушахме увлекателния разказ на Веско, ни хрумна, че бихме могли да включим Нова Зеландия в календара на винените турове на EnjoyWine. Ако искате да се впуснете в едно такова приключение, пишете ни. Пътуването с приятели и винени съмишленици винаги е по-вълнуващо.

 



Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Една мисъл върху “Приключението да правиш вино в Нова Зеландия

  • nextgenerator.net

    Джордж Фистонич, който чрез своята отдаденост на качеството довежда Вила Мария до икона във винопроизводството на Нова Зеландия, каквато е днес.