„Седем поколения“ страст към виното


Историята на българина милионер Любен Рабчев, който се върна от САЩ, за да прави вино в с. Мечка, Русенско

Семейство Рабчеви

Семейство Рабчеви

Преди много години, през 1878 г., един млад мъж, Илия Рабчев, напуска семейството си в България и заминава за Франция да учи винопроизводство. Четири  години по-късно се завръща в родното си село Бяла Черква, за да основе изба “Рабчев”. Почти век по-късно неговият потомък  Любен Рабчев също напуска България и заминава за Америка да учи бизнес.

Историята е пример за това, че никога не е късно миналото да оживее. Това се случва, когато Любен се завръща в България след цели 40 години и създава винарска изба “Седем поколения”, която се намира близо до селото на дядо му, в с. Мечка, на тридесетина километра от Русе по пътя за София. Там милионерът от Америка създава винарски комплекс с хотелска част и рибарник.

Американската мечта

Любен Рабчев заминава за САЩ през далечната 1968 г., когато е 26-годишен. Установява се в малък град в щата Ню Джърси, а първата му работа е да мете подовете във фабрика за хартия. По-късно, тъй като е завършил механотехникум в Русе, става техник и купува стара газостанция. След няколко години отваря магазин за авточасти, продава газостанцията и открива за три години шест магазина.

По-нататък историята му олицетворява представата за сбъднатата американска мечта. Той се мести в Хюстън, където също започва бизнес с авточасти, като от 1976 г. до 1984 година открива 16 магазина, за да ги продаде след това на голяма корпорация и да замине за Калифорния. В Палм Спрингс се захваща със строителство. През 1987 г. купува фабрика за пластмасови опаковки. От 80 души, под негово ръководство персоналът й нараства бързо до 1050, сред които и много българи. Освен в САЩ производството му се изнася в Мексико и Чили. През 2005 г. Любен Рабчев продава бизнеса си с мисълта за заслужена почивка.

Назад към корените

7_generations1

Приказната панорама пленява Любен Рабчев и решението да прави бизнес в България не закъснява

Макар че натрупва милионите си от друг тип дейности, Рабчев успява да запази типичната за своя род страст към виното.  Докато е в САЩ, заедно с приятели произвеждат от елитно грозде по 10-12 хил. бутилки годишно за собствена консумация. „От 44 до 50 бурета правехме, ако трябва да купиш вино с това качество, ще ти струва от 200 долара нагоре“, спомня си Рабчев.

След като се оттегля от бизнеса обаче, установява, че бездействието му е чуждо. През годините пътува до България по два пъти годишно и при едно от поредните му пребивавания в страната си построява къща с прекрасна панорама към Дунава. В съседство има винарна, изградена от англичанин, който по време на кризата се справя трудно и решава да я продаде. Любен Рабчев без да се колебае купува избата и лозята около нея и създава „Седем поколения“. Самият той е пето поколение потомък на първия винопроизводител в рода. Но брои и генерациите след себе си – дъщеря си, която активно му съдейства в развитието на бизнеса от САЩ, където живее, и своите трима внука, които споделят интереса на дядо си към виното. „Започнахме да разширяваме, да садим, да купуваме още земи. Всичко наоколо беше изоставено от поне 20-25 години – стари лозя, станали на джунгли. Сега притежаваме към 1500 декара. Но лозовите ни насаждения са не повече от 240 дка, главно с каберне совиньон, каберне фран, мерло и малко мускат. Все още са млади, от тях засега не сме правили вино. Имаме също ябълки, круши, орехи, бадеми“, обяснява Рабчев.

Виното на седем поколенияВиното на седем поколения

Виното на седем поколенияВиното на седем поколенияВиното на седем поколения

Виното на седем поколения

7_generations6

Виното на седем поколения

7_generations8old-wineryВиното на седем поколения7_generations11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Избата функционира от 2011 г. Виното се произвежда по класически технологии и ферментира в съдове от медицинската индустрия, след което отлежава от 4 до 6 години в дъбови бъчви. В България няма аналог в използването на подобни съдове, които са създадени за целите на производството на лекарства. По думите на Рабчев тази технология се практикува от производителите на много скъпи вина. Предимствата са, че съдовете са по-широки и по-плитки, поради което много по-лесно може да се обръща материалът в тях. Освен това контейнерите имат покритие, което предпазва съдържанието им от бактерии.

Признанието на Робърт Паркър

„Годишно произвеждаме около 25 хил. бутилки. Държим ги да стареят. Много добре се приемат в САЩ“, посочва винопроизводителят. Най-голямото признание досега неговите вина получават от най-известния винен експерт в света – Робърт Паркър. След като приятели от Америка похвалили  вината на Рабчев на винения гуру, той поискал да му изпратят проби. „За да тества Роберт Паркър нечие вино, това би струвало на избата поне 20-30 хил. долара, но той ги изиска от нас без заплащане. Веднага разбра, че не използваме химикали, а гроздето ни расте върху льсова почва. След като Паркър ни оцени, ни свърза с едни от най-големите специалисти във Франция, които пристигнаха и изследваха почвата. Накрая заявиха, че  имаме идеален тероар“, обяснява Любен Рабчев. Доказва го и последното признание, което виното Seven Generations Cabernet Sauvignon 2012 получи, сребърен медал от Concours Mondial de Bruxelles. Това е първото участие на винарната в международен конкурс.

Избата набляга на сортовите вина. Вината на “Седем поколения” засега могат да се опита само във винарския комплекс към избата и луксозен ресторант в Русе.

В търсене на съвършеното вино

„И понеже се случва в живота време, когато не ти трябват пари, инвестираме и разширяваме, без при това активно да търсим пазари“, посочва Рабчев, като отбелязва, че следи тенденциите, купува възможно най-новите технологии с крайната цел неговата изба да постигне съвършеното вино.

Тайната според Рабчев е да имаш нужния капитал и да намериш добри специалисти. Той има късмет и по двете точки. Двамата му технолози са отлични майстори, а допълнителното обучение по винопроизводство в Калифорния, на което ги е изпратил, е допринесло още повече за развитие на способностите им.

„Хубаво вино се прави с големи инвестиции. С много големи. Помпата например трябва да е перисталтична, тоест нежна към виното. Технологиите са важни, за да не развалят това, което ни е дала природата“, казва бизнесменът и допълва, че този път няма да продава, колкото и да му предложат. Още повече, че винопроизводството, на което се е посветил, е повече хоби за него отколкото бизнес.


Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *