Балкански сортове и ритми на фестивала на „Орбелус“


grapes

На 13 май 2017 поляната пред изба „Орбелус“ ще се превърне в междукултурна празнична джаз-сцена на открито, която ще обедини ритмите, виното и природата от красивите земи на България и граничещите с нея държави.

Наред с уникалните виртуози от България, Гърция и Република Македония, които представихме наскоро, любителите на интересни винени изживявания ще имат възможност да дегустират и непознати сортове. Теодосий ще свири на фона на Мелник 55, Танос ще се подкрепя с Негоска, а Влатко Стефановски ще се зареди с локалния македонски Вранец.

Долината на Струма е уникална със своята природа и почви. Тук, в това кътче на България, е единственото място, където средиземноморският климат, заедно с песъкливите земи на мелнишкия регион и седемте планини, които обграждат региона, създават перфектната комбинация за уникални локални сортове вино като ранна мелнишка лоза (Мелник 55), широка мелнишка лоза и сандански мискет. Мелник 55 е краткото име на сорта ранна мелнишка лоза, който показва годината, в която е създаден в експерименталната лаборатория в Сандански като кръстоска между широка мелнишка лоза и френския сорт Валдиге. Причината за това е, че познатата ни широка мелнишка лоза е труден за отглеждане сорт, който предизвиква винопроизводителите и с това, че зрее и се бере изключително късно. Поради тази причина е създаден Мелник 55. Сортът е изключително подходящ за климатичните условия на региона и от него се правят ароматни и вкусни вина, подходящи за отлежаване и стил доближаващ се до този на мерло. Орбелус, освен че е първата био-сертифицирана изба в България, е една от първите, които се посвещава активно на локални български сортове. Освен едносортовия Мелник 55, често вината са купажи в български Бордо-вариант: френски сортове си партнират с локални, за да акцентират върху нюансите на автентичния тероар.

Друг сорт, с който ще ни изненада гръцката изба Хадживаритис е Негоска. Той е изключително рядък и се отглежда главно в района на Гуменица, северна Гърция. Често се купажира с другия локален специалитет ксиномавро. Името Негоска вероятно идва от Негуш, както е бил кръстен съседния град Науса. Днес, този изчезващ сорт може да се намери само в полите на планината Пайко. С неговата умерена киселинност и танини, плодовост и шоколадови нотки, негоска играе прекрасно поддържащата роля към ксиномавро-купажи, а освен това от него се правят уникални розета. Изба Хадживаритис, която е една от малкото, посветили се на сорта принадлежи официално към тероара на PDO Goumenissa. Евангелиос Хадживаритис и съпругата му произвеждат на 12 хектара изцяло органично грозде от негоска, асиртико, родитис, шардоне, совиньон блан, мерло и каберне совиньон, а избата официално е открита през 2007, когато е и първата реколта.

Македония ще ни представи един истински символ на Балканското вино: Вранец. Това е сорт, който исторически произлиза от Черна Гора, но се развива отлично в Македония и заема около 60% от насажденията на червени сортове. Вранец, което означава „черен жребец“, напълно отговаря на името си: вината са диви, необуздани, балкански. В комбинация с локални дъбови бъчви и ароматите на вишни, горски плодове листа и шума, обаче, сортът показва истинските си качества: силно, плътно и свободолюбиво червено вино, шедьовър на македонската винена сцена.

Тиквеш се намира в меката на македонското вино: района на Кавадарци и е най-старата и същевременно една от най-модерните винарни в страната. Освен това тя е и най-голямата изба като 60% от локалното вино се произвежда тук. Изключително сухия и същевременно горещ и слънчев климат допринася за високи алкохолни градуси на вината, обем и зрели танини: уникална комбинация, която подчертава локалния тероар. Един пример е и виното Бела Вода, купаж между вранец и плавец: единственото на Балканите получило 94 точки в класацията на винения гуру Робърт Паркър.

Всичко това ще може да бъде видяно, изживяно и дегустирано на първото издание на Орбелус Ритъм & Вино, което стартира на 13 май, събота, от 16.00 часа пред винарска изба „Орбелус“, с. Кромидово.

 


Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *